Oбичам пътуването…. …Oбичам аромата му.
Красотата на опознаването на всичко ново. Срещата.. Неизследваното. И пътя…Той винаги е по-важен от целта. Промяната . Лекотата на летния дъжд, нежността на момината сълза, мириса на декор и сцена, жуженето на камерата или щракането на фотоапарата когато “грабваш поредния кадър”…
Да пътуваш към всичко това ,като непрекъснато всъщност срещаш себе си. Собствените си отражения. Там където би искал или можеш да идеш..Далеч.Понякога това далеч е много близо.Това си ти.Местата които посещаваш, избора които правиш, аромата които носиш със себе си….
Искам да грабна “себе си” И да пътувам…Може в света на книгите, може чрез света на киното и тeатара, музиката или танца..чрез цветовете на една картина…Все е пътуване.
Свободата да бъдеш различен. Дали ше посетиш една екзотична страна …. ще се превъплатиш в нова роля…или изцяло ще промениш визията си-това е все пътуване. И с всяко се чувстваш по-богат.Винаги сам си мислела колко хубаво би било да се “изгубя” ….Да остана сама… Самотата ме учи на търпение. Тя може да бъде студена, топла, промъкваща се, просмукваща, може да е извисяване, пропадане, да бъде в отсъствие или в твърде много присъствия… И странно – когато ме оставят сама – не искам. А когато искам – никой не ме оставя на мира.
За да се намери – човек първо трябва да се изгуби…;) В простора на една аерогара, сред пустинята, или на брега на безбрежния океан, човек винаги може да се “изгуби”..Сред много хора също ….Твърде много присъствия също могат да носят самота, както мнoгoто “отсъствия”…
Чрез света на изкуството човек се спасява , откривайки собствения си “обем”….собствения си “таван”…там до където може да стигне…
Но всичко си има цена.
Обожавам да чета…Правя го винаги когато и където мога…
Харесвам аромата на страниците, напоени с мастило. До голяма степен там търся красотата и благородството у човека, които са останали заключени между тях, вместо сред хората. Винаги се шегувам,че съм сбъркала века в който живея, въпреки,че ползвам Интернет. Иначе винаги плача на “Малкия принц”. И се смея на себе си.

Обожавам шоколада, домашната торта с ванилов крем,аромата на любимия ми шампоан , дъха на трева, “горчивината” на колендро пред буря, , уханието на сено, мириса на сняг. И за това може би съм абонирана за зъболекарския стол,пристрастена съм към коафьора си, дебелите книги, романтиката с добър край на Андерсен и братя Грим. Родена съм през зимата и обичам топлите землисти цветове, картините на Моне и поезията на Константин Павлов

Не играя в живота. Бягам панически от позиране и патос. С последните щрихи грим влизам в живота на другия. Научих се да се преобличам бързо, неправилният български дере ухото ми, отслабвам и качвам бързо, меня си външността, дори цвета на очите. В името на професията развивам емоционалността си. И цял живот съм подвластна на нея. Тя ще ми играе лоши шеги на сцената на живота, а аз ще полагам усилия да я впрягам в това да бъда добра на сцената в театъра. Свикнах с кастингите, с подлагането на изпит, със заучаването на текст за минути, с говоренето на глас, когато си сам… С отхвърлянето, с това да си усмихнат, когато ти се плаче, с многото дубли на кинолента, които в живота ги няма, с въпросите дали за мен светът е сцена или сцената е целият ми свят.Това също е пътешествие.Най-голямото и най-дългото, защото е към себе си…
А как искам да обиколям по света! Със самолет, кораб, колело, цепелин… Понякога искам да се загубя в държава, чийто език не разбирам – да общувам без думи, да попадна в атмосферата на танго за двама в “Усещане за жена” или в мълчанието на “Изгубени в превода”… Искам да се кача на колата и да пътувам, да се “проветря” в движението и да изпитвам насладата от изминатия път. “Изминат път” в живота – да направиш така, че да си в хармония със себе си. За това се искат време и усилия. Времето минава – ти порастваш… Но както е казал Оскар Уайлд – единственият начин да живееш дълго е да остарееш.
Всичко си има цена

а.